депилира св. и несв.
депилиран прид.

депилира (св. и несв.)

Грета: Не доаѓа предвид. Утрово се депилирав и ми се смачи од влакна.
„МАРГИНА бр. 37“ (1997)
Лобо: Не сери. Знае ли дека редовно се депилирам? Знае ли?
„МАРГИНА бр. 37“ (1997)
Мажот ѝ, откако го знаеше, последниве дваесет години, носеше брада, а таа нозете ги депилираше со крема.
„Сонце во тегла“ од Илина Јакимовска (2009)
Има ли тесна и дупка пресна со вазелин, да сјае, да блеска за топли браќа со намери задни убав и згоден депилиран задник Една желба имаме пред нас розе парада и топол колбас ануси два, поп да ги венча со бериќет вечен, да посвојат деца
„Проклетници“ од Горан Јанкуловски (2012)
Си обрнуваш внимание на изгледот, на облеката. Се депилираш, се мачкаш со триста креми.
„Читај ми ги мислите“ од Ивана Иванова Канго (2012)