тука (прил.) - здрвен (прид.)

Мојата роднина Емилија веќе исчезнуваше зад неа, ја видов само нејзината рака како ми дава знак да дојдам и јас, да побрзам, да внимавам, да не стојам тука здрвен.
„МАРГИНА бр. 26-28“ (1996)