мој (прид.) - вообичаен (прид.)

- Никогаш не го повторувам она што веќе го знаеш - ја повторив мојата вообичаена забелешка и почекав да ми одговори.
„Летот на Загорка Пеперутката“ од Србо Ивановски (2005)
- Извинете. Пак оние мои вообичаени глупави обврски... Значи така...
„Човекот со четири часовници“ од Александар Прокопиев (2003)
Нацртана како дел од бравата, клучалката личи на добродушно усте (горните шрафови на очи, долниот на дупче на брада, кваката на Пикасов нос), секогаш подготвено, полузинато во О.
„Човекот со четири часовници“ од Александар Прокопиев (2003)
Но таа молчеше. Молчев и јас. Најпосле ја спуштив слушалката.
„Летот на Загорка Пеперутката“ од Србо Ивановски (2005)
Чувствувам – ова не е мојата вообичаена утринска прошетка.
„Младиот мајстор на играта“ од Александар Прокопиев (1983)