звучен (прид.) - глас (имн.)

Во очите блеснува свеченост... - Чифт! Чифт!... Четворка, - се отприштуваат звучните гласови на шестемина младичи.
„Пустина“ од Ѓорѓи Абаџиев (1961)
“Се радувам што учествувам”, соопштува тој со звучен глас.
„МАРГИНА бр. 35“ (1997)
- Слетуваме... Тоа беше звучниот глас на стјуардесата...
„Омраза - длабоко“ од Драгица Најческа (1998)
Напевно звучниот глас на Глигор ечеше во него како во голема празна сала.
„Пустина“ од Ѓорѓи Абаџиев (1961)