генералски (прид.) - еполета (имн.)

Оној таму - засолнат зад генералските еполети - е директорот на Банк де Франце.
„Пустина“ од Ѓорѓи Абаџиев (1961)
Зошто ми се полковнички и генералски еполети?
„Гоце Делчев“ од Ванчо Николески (1964)