вошлив (прид.) - кусур (имн.)

Последниот муштерија, една таква брадлеста политичка фаца, му побара да му го врати вошливиот кусур од четири денари од стотка.
„Човекот со четири часовници“ од Александар Прокопиев (2003)
- Меѓу сите тии чувеци развеселени, пуднапиини, летнани, су маски, без маски, имаше еден, как да ти кажам, ептен накинџорен...
„Човекот со четири часовници“ од Александар Прокопиев (2003)