кон (предл.) - ципа (имн.)

Го држат така расчекорен, пилата му врви меѓу нозете, му се доближува кон ципите.
„Небеска Тимјановна“ од Петре М. Андреевски (1988)
Кога тој ќе ја спуштеше раката кон ципите, та му ја тргаше велејќи: - Не!
„Јанsа“ од Јован Стрезовски (1986)