пишување (имн.) - е (гл.)

Но зарем не е Тот сѐ она што тука навистина постои?
„МАРГИНА бр. 32-33“ (1996)
Таткото е глас; пишувањето е негова презентација.
„МАРГИНА бр. 32-33“ (1996)
Пишувањето е можно во тоа надоместување на таткото со привид на присуство.
„МАРГИНА бр. 32-33“ (1996)