пар (имн.) - присутен (имн.)

Без возможноста на différance, страста на присутноста како таква не би можела да земе здив.
„МАРГИНА бр. 11-12“ (1995)
Се разбира, одговорот е différance. Différance е поимот што произлегува од изместувањето на парот присутност/отсутност, И затоа таа го трансцендира него.
„МАРГИНА бр. 11-12“ (1995)
Кој поим се добива кога е деконструиран парот присутност/отсутност?
„МАРГИНА бр. 11-12“ (1995)
Што добиваме ние тогаш?
„МАРГИНА бр. 11-12“ (1995)
Истото ова значи дека оваа страст ја носи во себе судбината на не-задоволеност. Différance го продуцира она што го забранува, го прави возможно истото нешто што го прави невозможно.
„МАРГИНА бр. 11-12“ (1995)
Самиот поим на присутност, срцевината на метафизиката е според тоа запишан во секој лингвистички ентитет, И оттаму парот присутност/отсутност е тој што ја структурира самата текстуалност.
„МАРГИНА бр. 11-12“ (1995)
Затоа што ознаката знак секогаш била разбирана И одредувана, според нејзиното значење, како знак-на, некој означител што реферира на некое означено, означител различен од неговото означено.
„МАРГИНА бр. 11-12“ (1995)