здив (имн.) - го (зам.)

Работникот и јас без здив го слушавме селанецот, тој тоа го сеќаваше и говореше бавно и тивко триејќи ја со палец ретката неизбричена брада.
„Улица“ од Славко Јаневски (1951)
Кога зборуваше земаше кратки здивови низ носот и потоа сиот здив го трошеше на зборови.
„Чкртки“ од Румена Бужаровска (2007)
Овие сите тројца без здив го гледаа што прави.
„Будалетинки“ од Мето Јовановски (1973)