го (зам.) - истргува (гл.)

И со смеењето ми го истргува лостот, што се вели, ми го разнишува.
„Небеска Тимјановна“ од Петре М. Андреевски (1988)
— Таму, вели и се наведнува, ни го истргува завојот од рацете.
„Небеска Тимјановна“ од Петре М. Андреевски (1988)
Оливера го истргува писмото од меѓу боските и, целата жива вода, му го тутнува в раце.
„Небеска Тимјановна“ од Петре М. Андреевски (1988)