го (зам.) - згрчи (гл.)

Отпрвин ја виде негде далеку, потоа го згрчи лицето во страв.
„Забранета одаја“ од Славко Јаневски (1988)
Повремено некој од нив ќе свикаше: „Леле, еве ја!“ за веднаш потоа да го згрчи лицето и да рече: „Отиде!“
„Бојан“ од Глигор Поповски (1973)
Во градите го притискаше маѓепсната замолченост на сета вештичка шума, а колку се искачуваше погоре, празнината во стомакот почна да му се извива во една тапа болка, која одвреме навреме знаеше да му го згрчи и целото негово тело.
„Белата долина“ од Симон Дракул (1962)
Беше маѓепсан и загледан, останувајќи свесен само за онаа прва вистински сетена болка на гладот во својот стомак, чиешто превиткување го престегна како исквасен ремен и го згрчи.
„Белата долина“ од Симон Дракул (1962)
Отпрвин ја виде негде далеку, потоа го згрчи лицето в страв.
„Кловнови и луѓе“ од Славко Јаневски (1956)
- Кој вели тоа? го згрчи лицето дојдениот; тој така се смееше. - Кој вели?
„Кловнови и луѓе“ од Славко Јаневски (1956)
Но мајка ми плачливо го згрчува лицето. готова е да стркала солзи.
„Дружината Братско стебло“ од Јован Стрезовски (1967)
- А еден ден само го згрчи лицето: - Отсега, деца, само компири ќе јадеме.
„Прва љубов“ од Јован Стрезовски (1992)
Но мајка ми плачливо го згрчува лицето.
„Прва љубов“ од Јован Стрезовски (1992)
- Не, - му рекоа, - се удави... Тој го згрчи лицето, се собра како гром да го удрил и заплака: - Ах, ах, останав без него...
„Јанsа“ од Јован Стрезовски (1986)
Таа го згрчи лицето. - Варварин! - му свика и почна да плаче.
„Јанsа“ од Јован Стрезовски (1986)
Богуле го згрчи лицето. Го жегна нешто во срцето, во душата. Немаше мир.
„Јанsа“ од Јован Стрезовски (1986)