ги (зам.) - шиба (гл.)

Ветерот ги занесуваше, дождот ги шибаше, но тие трчаа.
„Бојан“ од Глигор Поповски (1973)
Рано е: дрвјата за’рѓале таму, при врв, каде што ветрот ги шиба, тој немир тој далечен дах на претпазливиот септември.
„Кловнови и луѓе“ од Славко Јаневски (1956)
Веавицата завива по нив, ги шиба од сите страни, ги преметнува и им ги затрупува стапалките.
„Потковица на смртта и надежта“ од Миле Неделкоски (1986)