ве (зам.) - почести (гл.)

Симнете се во рекине дното со неа ќе ве почести.
„Вардар“ од Анте Поповски (1958)
„Можам ли да ве почестам една пијачка?“
„1984“ од Џорџ Орвел (1998)
Портирот не праша од каде сте, не се интересира за пасошот, важно е прво да ве смести во хотелската соба, да ви ги покаже леглата: чистиот чаршав, јорган и перница, да наплати кога ќе си одите и дури да ве почести со едно убаво турско кафе за „алашверишот“ Хотелите во Истанбул се и скапи и евтини.
„Патувања“ од Никола Кирков (1982)