сработува (гл.) - работа (имн.)

Ќе застанел пред огледалото, но не ја врзувал вратоврската.
„МАРГИНА бр. 21“ (1995)
Од никакви познати причини, од пред два месеца, тој започнал да не ги сработува работите.
„МАРГИНА бр. 21“ (1995)