одекнува (гл.) - нејзин (прид.)

Собата молчеше со мене. Но, сетив, во мојот здив одекнува нејзиниот, отпрвин нечујно, а потоа се појасно.
„Младиот мајстор на играта“ од Александар Прокопиев (1983)
Од далечината одекнува нејзиниот рамнодушен глас, никогаш таков кога им се обраќаше на нејзините чеда.
„Атеистички музеј“ од Луан Старова (1997)