завршува (гл.) - тука (прил.)

А: Работата не завршува тука, нели?
„МАРГИНА бр. 21“ (1995)
Што стана понатаму?
„МАРГИНА бр. 21“ (1995)
Но приказната за среќната река не завршува тука, туку таа доби еден друг, неочекуван тек.
„Захариј и други раскази“ од Михаил Ренџов (2004)
Но деконструкциите ниту почнуваат ниту завршуваат тука.
„МАРГИНА бр. 11-12“ (1995)
-Дали, тогаш ќе бидам, успешен во духовното учење? – праша Еразмо, кој мислеше сека лекцијата завршува тука.
„Мудрецот“ од Радојка Трајанова (2008)
Нештата за кои зборуваме ние (“деконструкции”, ако сакате) не допи­раат во длабочината на она што ќе биде и што ќе се препознае како “историја”, историја во чијшто склоп се снаоѓаме со помош на периоди, епохи или преврати, мутации, појави, ломови, резови, епистеми, парадигми, themati (да ги споменеме најразличните и најпознати историографски кодови).
„МАРГИНА бр. 11-12“ (1995)