дава (гл.) - пари (имн.)

Барем така им велеше на тие што даваа пари, а посестримите ги газеше на секој чекор да не се даваат на Турците, оти главите ќе им ги скинел како на врапци.
„Крпен живот“ од Стале Попов (1953)
Тогаш Димитар Зојчев се насмеал, ја затворил тетратката, ја оставил на масата и станал: се прешетал низ канецларијата, потоа застанал пред Ристета, му ја ставил раката на рамо и му рекол: Во времето кô се ѕидаше црквата, во 1895 година, јас бев учител во Потковицата и го водев списокот на сите кои даваа пари за ѕидање на црквата.
„Потковица на смртта и надежта“ од Миле Неделкоски (1986)
Меѓутоа, според тврдењата на Авдиќ и неговите колеги, овој синдикат воопшто не се грижеше за правата на вработените кои, патем речено, секој месец даваа пари за членарина. 101
„Работни спорови - Позитивни примери од судската пракса“ од Димитар Апасиев (2011)
Во фабриката имаше синдикат на ниво на работодавач, кој беше член на гранковиот Градежен синдикат при ССМ, и тој беше негов член.
„Работни спорови - Позитивни примери од судската пракса“ од Димитар Апасиев (2011)
„Се пазари со Јована?“ „Се пазарив“. „Да не му даваш пари предвреме“, рече Бамбо.
„Бунар“ од Димитар Башевски (2001)
- Добро би било потоа да одиме некаде на кафе, нема смисла да ти ги давам парите на улица, не си ми макро!
„Браќата на Александар“ од Константин Петровски (2013)
Патрокле не дава пари лесно. Којзнае што може да стане во оваа проклета зандана?
„Пустина“ од Ѓорѓи Абаџиев (1961)
АНЃЕЛЕ: (се ракува со Спаса и Танета и им дава пари). Збогум, Спасо, Тане.
„Парите се отепувачка“ од Ристо Крле (1938)
— Криминалците не даваат пари, туку земаат.
„Небеска Тимјановна“ од Петре М. Андреевски (1988)
- Од кај се разбира домско дете во трпезни вина? Ајде, давај пари.
„Синовски татковци“ од Димитар Солев (2006)
- А на кој глас ќе се пее? - Па, синко, на тој, кој дава пари.
„На пат со времето“ од Петре Наковски (2010)
- Чудно, - ми вели, - јас не питам. Што ми давате пари?
„МАРГИНА бр. 29-31“ (1996)
И ненадејно гледам - ѝ пламнаа образите од длабока вознемиреност.
„МАРГИНА бр. 29-31“ (1996)