дава (гл.) - име (имн.)

(Ѓ) со склоност кон експеримент, помеѓу другите начини на нанесување боја, „дубеше“ на глава за да ја направи Кожа.
„МАРГИНА бр. 11-12“ (1995)
Потоп. Во него очигледно има повеќе од една личност: (А) насликувајќи ја сликата ѝ го дава името Знаме. (Б) на извајаната скулптура ѝ го дава името Насликана бронза. (В) не се занимава ниту со структура ниту со скулптура (Јубилеј)
„МАРГИНА бр. 11-12“ (1995)
Не говори за себе. Раскажува за другите. Дали сака да ги вклучи?
„МАРГИНА бр. 11-12“ (1995)