сронува несв.
сронување ср.

сронува (несв.)

Го фрлам штафелајот а сликата ми се нафрла. Исплашен бегам, паѓам, замижувам... Божем спијам, божем сонувам.
„Зошто мене ваков џигер“ од Јовица Ивановски (1994)
Поголемите синови ѝ се сронуваа во новите судири со животот, со преостанатиот дел од тежините на егзилот кој им остануваше во наследство, без Татко, што најмногу го докршуваше секогаш силното Мајкино срце, најсилниот жртвен браник на нашите животи.
„Ервехе“ од Луан Старова (2006)