а   б   в   г   д   ѓ   е   ж   з   ѕ   и   ј   к   л   љ   м   н   њ   о   п   р   с   т   ќ   у   ф   х   ц   ч   џ   ш

нарилник

мн. нарилници
Вид збор: Именка, машки род
Ранг: 40898
Посебна направа што се става на муцката на животните да не можат да касаат.
Англиски: muzzle
Примери:
Се почувствува слободен, одврзан, без нарилник, без самар пашито добитче, ждребе, јаре, теле.