светец

мн. светци
Вид збор: Именка, машки род
Ранг: 2044
1. Човек прогласен од црквата за свет.
Англиски: saint Албански: i shenjtë
Употреба: Црковен термин
Примери:
Животот на светците.
Бил прогласен за светец.
2. Човек без грешки, без мана.
Англиски: saint Албански: i shenjtë
Употреба: Преносно значење
Примери:
(разг.) Се прави светец.
Изрази
Каков светец, таков венец - спроти светецот и клепалото.
Се прави светец - се претставува дека е безгрешен.