исчанчи св.

исчанчи (св.)

1. КОГА МЛАДИТЕ СЕ ВЕСЕЛАТ, СТАРИТЕ СЕ СРДАТ - не затоа дека таквите веселби ги плашат, ами дека во тој ритам не смогнуваат да мрдат без коска да исчанчат ил' око да вџашат ...
„Куршуми низ времето“ од Љупчо Стојменски (1976)
Наеднаш врз нив легнала таква тишина што изгледало, ако некој се накашла, сѐ ќе се исчанчи од своето место - некои ќе попаѓаат, трупот ќе стане и ќе појде на скршени нозе да го бара гривестиот белец. За миг.
„Тврдоглави“ од Славко Јаневски (1990)